умирил съм

Речник на българския език

1. умирил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

умирил съм е производна форма на умиря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. умирил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

умирил съм е производна форма на умиря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).