умирил си

Речник на българския език

1. умирил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

умирил си е производна форма на умиря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. умирил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

умирил си е производна форма на умиря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).