бил съм умирил

Речник на българския език

1. бил съм умирил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм умирил е производна форма на умиря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).