умилявам

Речник на българския език

умиля̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

умиля̀ваш, несв. и умиля̀, св.; Кого. Предизвиквам умиление. Гледката с високата планина го умиляваше. — умилявам се/умиля се. Изпадам в умиление.

Грешни изписвания (7)

  • омелявам
  • омелявъм
  • омилявам
  • омилявъм
  • умелявам
  • умелявъм
  • умилявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице уми-ля-вам уми-ля-ва-ме
2 лице уми-ля-ваш уми-ля-ва-те
3 лице уми-ля-ва уми-ля-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице уми-ля-вах уми-ля-вах-ме
2 лице уми-ля-ва уми-ля-вах-те
3 лице уми-ля-ва уми-ля-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице уми-ля-вах уми-ля-вах-ме
2 лице уми-ля-ва-ше уми-ля-вах-те
3 лице уми-ля-ва-ше уми-ля-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице умилявал съм умилявала съм умилявало съм умилявали сме
2 лице умилявал си умилявала си умилявало си умилявали сте
3 лице умилявал е умилявала е умилявало е умилявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях умилявал бях умилявала бях умилявало бяхме умилявали
2 лице беше умилявал беше умилявала беше умилявало бяхте умилявали
3 лице беше умилявал беше умилявала беше умилявало бяха умилявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще умилявам ще умиляваме
2 лице ще умиляваш ще умилявате
3 лице ще умилява ще умиляват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм умилявал ще съм умилявала ще съм умилявало ще сме умилявали
2 лице ще си умилявал ще си умилявала ще си умилявало ще сте умилявали
3 лице ще е умилявал ще е умилявала ще е умилявало ще са умилявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да умилявам щяхме да умиляваме
2 лице щеше да умиляваш щяхте да умилявате
3 лице щеше да умилява щяха да умиляват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм умилявал щях да съм умилявала щях да съм умилявало щяхме да сме умилявали
2 лице щеше да си умилявал щеше да си умилявала щеше да си умилявало щяхте да сте умилявали
3 лице щеше да е умилявал щеше да е умилявала щеше да е умилявало щяха да са умилявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице умилявал съм умилявала съм умилявало съм умилявали сме
2 лице умилявал си умилявала си умилявало си умилявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице умилявал съм умилявала съм умилявало съм умилявали сме
2 лице умилявал си умилявала си умилявало си умилявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм умилявал била съм умилявала било съм умилявало били сме умилявали
2 лице бил си умилявал била си умилявала било си умилявало били сте умилявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да умилявам щяла съм да умилявам щяло съм да умилявам щели сме да умиляваме
2 лице щял си да умиляваш щяла си да умиляваш щяло си да умиляваш щели сте да умилявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм умилявал щяла съм да съм умилявала щяло съм да съм умилявало щели сме да сме умилявали
2 лице щял си да си умилявал щяла си да си умилявала щяло си да си умилявало щели сте да сте умилявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих умилявал бих умилявала бих умилявало бихме умилявали
2 лице би умилявал би умилявала би умилявало бихте умилявали
3 лице би умилявал би умилявала би умилявало биха умилявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
уми-ля-вай уми-ля-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род уми-ля-ван
непълен член уми-ля-ва-ния
пълен член уми-ля-ва-ни-ят
женски род уми-ля-ва-на
членувано уми-ля-ва-на-та
среден род уми-ля-ва-но
членувано уми-ля-ва-но-то
множествено число уми-ля-ва-ни
членувано уми-ля-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род уми-ля-вал
непълен член уми-ля-ва-лия
пълен член уми-ля-ва-ли-ят
женски род уми-ля-ва-ла
членувано уми-ля-ва-ла-та
среден род уми-ля-ва-ло
членувано уми-ля-ва-ло-то
множествено число уми-ля-ва-ли
членувано уми-ля-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род уми-ля-вал
женски род уми-ля-ва-ла
среден род уми-ля-ва-ло
множествено число уми-ля-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род уми-ля-ващ
непълен член уми-ля-ва-щия
пълен член уми-ля-ва-щи-ят
женски род уми-ля-ва-ща
членувано уми-ля-ва-ща-та
среден род уми-ля-ва-що
членувано уми-ля-ва-що-то
множествено число уми-ля-ва-щи
членувано уми-ля-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

уми-ля-вай-ки