умилявало съм

Речник на българския език

1. умилявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

умилявало съм е производна форма на умилявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. умилявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

умилявало съм е производна форма на умилявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. умилявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

умилявало съм е производна форма на умилявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).