умилявал си

Речник на българския език

1. умилявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

умилявал си е производна форма на умилявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. умилявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

умилявал си е производна форма на умилявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. умилявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

умилявал си е производна форма на умилявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).