умилявало

Речник на българския език

1. умилявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умилявало е производна форма на умилявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. умилявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умилявало е производна форма на умилявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. умилявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

умилявало е производна форма на умилявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. умилявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

умилявало е производна форма на умилявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).