умилявал е

Речник на българския език

1. умилявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умилявал е е производна форма на умилявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. умилявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умилявал е е производна форма на умилявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. умилявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умилявал е е производна форма на умилявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).