1.
уличѐн
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
у̀лична, у̀лично, мн. у̀лични, прил.
1. Който се отнася до улица. Уличен шум. Улична търговия.
2. Прен. Който е невъзпитан, долен, груб. Улична караница. Уличен език.
1. Който се отнася до улица. Уличен шум. Улична търговия.
2. Прен. Който е невъзпитан, долен, груб. Улична караница. Уличен език.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- олечен
- оличен
- улечен
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ули-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ули-че-ния | ||
| пълен член | ули-че-ни-ят | ||
| ж. р. | ули-че-на | ||
| членувано | ули-че-на-та | ||
| ср. р. | ули-че-но | ||
| членувано | ули-че-но-то | ||
| мн. ч. | ули-че-ни | ||
| членувано | ули-че-ни-те | ||
2.
у̀личен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
у̀лична, у̀лично, мн. у̀лични, прил.
1. Който се отнася до улица. Уличен шум. Улична търговия.
2. Прен. Който е невъзпитан, долен, груб. Улична караница. Уличен език.
1. Който се отнася до улица. Уличен шум. Улична търговия.
2. Прен. Който е невъзпитан, долен, груб. Улична караница. Уличен език.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- улечен
- улечин
- уличин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ули-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | улич-ния | ||
| пълен член | улич-ни-ят | ||
| ж. р. | улич-на | ||
| членувано | улич-на-та | ||
| ср. р. | улич-но | ||
| членувано | улич-но-то | ||
| мн. ч. | улич-ни | ||
| членувано | улич-ни-те | ||
3. уличен — мин. страд. прич. м. р.
уличен е производна форма на улича (мин. страд. прич. м. р.).