гамен

Речник на българския език

гамѐн съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

и га̀мен, мн. гамѐни и га̀мени, м. Невъзпитан уличен хлапак; уличник, хулиган.
прил. гамѐнски и га̀менски, гамѐнска и га̀менска, гамѐнско и га̀менско, мн. гамѐнски и га̀менски. Гаменска постъпка.

Грешни изписвания (1)

  • гъмен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. га-мен
непълен член га-ме-на
пълен член га-ме-нът
мн.ч. га-ме-ни
членувано га-ме-ни-те
бройна форма га-ме-ни
звателна форма га-ме-не