угода

Речник на българския език

уго̀да — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Сгода, желание, воля. Всичко става по нейната угода. Вървя по угодата ти.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • огода
  • огодъ
  • угодъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уго-да
членувано уго-да-та
мн.ч. уго-ди
членувано уго-ди-те
звателна форма —

Връзки