угоди

Речник на българския език

1. угоди — мн. ч.

угоди е производна форма на угода (мн. ч.).

2. угоди — сег. вр., 3 л., ед. ч.

угоди е производна форма на угодя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. угоди — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

угоди е производна форма на угодя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. угоди — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

угоди е производна форма на угодя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. угоди — повелително наклонение, ед. ч.

угоди е производна форма на угодя (повелително наклонение, ед. ч.).