угодите

Речник на българския език

1. угодите — мн. ч. членувано

угодите е производна форма на угода (мн. ч. членувано).

2. угодите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

угодите е производна форма на угодя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).