титулувам

Речник на българския език

титулу̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

титулу̀ваш, несв.; кого.
1. Обръщам се към някого с титла или звание.
2. Озаглавявам; наричам.
титулувам се.Наричам се с титла, често недействителна.

Грешни изписвания (7)

  • тетолувам
  • тетолувъм
  • тетулувам
  • тетулувъм
  • титолувам
  • титолувъм
  • титулувъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ти-ту-лу-вам ти-ту-лу-ва-ме
2 лице ти-ту-лу-ваш ти-ту-лу-ва-те
3 лице ти-ту-лу-ва ти-ту-лу-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ти-ту-лу-вах ти-ту-лу-вах-ме
2 лице ти-ту-лу-ва ти-ту-лу-вах-те
3 лице ти-ту-лу-ва ти-ту-лу-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ти-ту-лу-вах ти-ту-лу-вах-ме
2 лице ти-ту-лу-ва-ше ти-ту-лу-вах-те
3 лице ти-ту-лу-ва-ше ти-ту-лу-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице титулувал съм титулувала съм титулувало съм титулували сме
2 лице титулувал си титулувала си титулувало си титулували сте
3 лице титулувал е титулувала е титулувало е титулували са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях титулувал бях титулувала бях титулувало бяхме титулували
2 лице беше титулувал беше титулувала беше титулувало бяхте титулували
3 лице беше титулувал беше титулувала беше титулувало бяха титулували
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще титулувам ще титулуваме
2 лице ще титулуваш ще титулувате
3 лице ще титулува ще титулуват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм титулувал ще съм титулувала ще съм титулувало ще сме титулували
2 лице ще си титулувал ще си титулувала ще си титулувало ще сте титулували
3 лице ще е титулувал ще е титулувала ще е титулувало ще са титулували
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да титулувам щяхме да титулуваме
2 лице щеше да титулуваш щяхте да титулувате
3 лице щеше да титулува щяха да титулуват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм титулувал щях да съм титулувала щях да съм титулувало щяхме да сме титулували
2 лице щеше да си титулувал щеше да си титулувала щеше да си титулувало щяхте да сте титулували
3 лице щеше да е титулувал щеше да е титулувала щеше да е титулувало щяха да са титулували
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице титулувал съм титулувала съм титулувало съм титулували сме
2 лице титулувал си титулувала си титулувало си титулували сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице титулувал съм титулувала съм титулувало съм титулували сме
2 лице титулувал си титулувала си титулувало си титулували сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм титулувал била съм титулувала било съм титулувало били сме титулували
2 лице бил си титулувал била си титулувала било си титулувало били сте титулували
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да титулувам щяла съм да титулувам щяло съм да титулувам щели сме да титулуваме
2 лице щял си да титулуваш щяла си да титулуваш щяло си да титулуваш щели сте да титулувате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм титулувал щяла съм да съм титулувала щяло съм да съм титулувало щели сме да сме титулували
2 лице щял си да си титулувал щяла си да си титулувала щяло си да си титулувало щели сте да сте титулували
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих титулувал бих титулувала бих титулувало бихме титулували
2 лице би титулувал би титулувала би титулувало бихте титулували
3 лице би титулувал би титулувала би титулувало биха титулували
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ти-ту-лу-вай ти-ту-лу-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ти-ту-лу-ван
непълен член ти-ту-лу-ва-ния
пълен член ти-ту-лу-ва-ни-ят
женски род ти-ту-лу-ва-на
членувано ти-ту-лу-ва-на-та
среден род ти-ту-лу-ва-но
членувано ти-ту-лу-ва-но-то
множествено число ти-ту-лу-ва-ни
членувано ти-ту-лу-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ти-ту-лу-вал
непълен член ти-ту-лу-ва-лия
пълен член ти-ту-лу-ва-ли-ят
женски род ти-ту-лу-ва-ла
членувано ти-ту-лу-ва-ла-та
среден род ти-ту-лу-ва-ло
членувано ти-ту-лу-ва-ло-то
множествено число ти-ту-лу-ва-ли
членувано ти-ту-лу-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ти-ту-лу-вал
женски род ти-ту-лу-ва-ла
среден род ти-ту-лу-ва-ло
множествено число ти-ту-лу-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ти-ту-лу-ващ
непълен член ти-ту-лу-ва-щия
пълен член ти-ту-лу-ва-щи-ят
женски род ти-ту-лу-ва-ща
членувано ти-ту-лу-ва-ща-та
среден род ти-ту-лу-ва-що
членувано ти-ту-лу-ва-що-то
множествено число ти-ту-лу-ва-щи
членувано ти-ту-лу-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ти-ту-лу-вай-ки