титулувал

Речник на българския език

1. титулувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

титулувал е производна форма на титулувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. титулувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

титулувал е производна форма на титулувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. титулувал — мин. деят. св. прич. м. р.

титулувал е производна форма на титулувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. титулувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

титулувал е производна форма на титулувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).