1.
титулуван
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ти-ту-лу-ван | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ти-ту-лу-ва-ния | ||
| пълен член | ти-ту-лу-ва-ни-ят | ||
| ж. р. | ти-ту-лу-ва-на | ||
| членувано | ти-ту-лу-ва-на-та | ||
| ср. р. | ти-ту-лу-ва-но | ||
| членувано | ти-ту-лу-ва-но-то | ||
| мн. ч. | ти-ту-лу-ва-ни | ||
| членувано | ти-ту-лу-ва-ни-те | ||
2. титулуван — мин. страд. прич. м. р.
титулуван е производна форма на титулувам (мин. страд. прич. м. р.).