титулува

Речник на българския език

1. титулува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

титулува е производна форма на титулувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. титулува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

титулува е производна форма на титулувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. титулува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

титулува е производна форма на титулувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).