титулувало

Речник на българския език

1. титулувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

титулувало е производна форма на титулувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. титулувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

титулувало е производна форма на титулувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. титулувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

титулувало е производна форма на титулувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. титулувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

титулувало е производна форма на титулувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).