спукам

Речник на българския език

спу̀кам преходен глагол от свършен вид (тип 186tt) редактиране

Значение

спукаш, св.вж. спуквам.

Грешни изписвания (1)

  • спукъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице спу-кам спу-ка-ме
2 лице спу-каш спу-ка-те
3 лице спу-ка спу-кат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице спу-ках спу-ках-ме
2 лице спу-ка спу-ках-те
3 лице спу-ка спу-ка-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице спу-ках спу-ках-ме
2 лице спу-ка-ше спу-ках-те
3 лице спу-ка-ше спу-ка-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице спукал съм спукала съм спукало съм спукали сме
2 лице спукал си спукала си спукало си спукали сте
3 лице спукал е спукала е спукало е спукали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях спукал бях спукала бях спукало бяхме спукали
2 лице беше спукал беше спукала беше спукало бяхте спукали
3 лице беше спукал беше спукала беше спукало бяха спукали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще спукам ще спукаме
2 лице ще спукаш ще спукате
3 лице ще спука ще спукат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм спукал ще съм спукала ще съм спукало ще сме спукали
2 лице ще си спукал ще си спукала ще си спукало ще сте спукали
3 лице ще е спукал ще е спукала ще е спукало ще са спукали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да спукам щяхме да спукаме
2 лице щеше да спукаш щяхте да спукате
3 лице щеше да спука щяха да спукат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм спукал щях да съм спукала щях да съм спукало щяхме да сме спукали
2 лице щеше да си спукал щеше да си спукала щеше да си спукало щяхте да сте спукали
3 лице щеше да е спукал щеше да е спукала щеше да е спукало щяха да са спукали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице спукал съм спукала съм спукало съм спукали сме
2 лице спукал си спукала си спукало си спукали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице спукал съм спукала съм спукало съм спукали сме
2 лице спукал си спукала си спукало си спукали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм спукал била съм спукала било съм спукало били сме спукали
2 лице бил си спукал била си спукала било си спукало били сте спукали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да спукам щяла съм да спукам щяло съм да спукам щели сме да спукаме
2 лице щял си да спукаш щяла си да спукаш щяло си да спукаш щели сте да спукате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм спукал щяла съм да съм спукала щяло съм да съм спукало щели сме да сме спукали
2 лице щял си да си спукал щяла си да си спукала щяло си да си спукало щели сте да сте спукали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих спукал бих спукала бих спукало бихме спукали
2 лице би спукал би спукала би спукало бихте спукали
3 лице би спукал би спукала би спукало биха спукали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
спу-кай спу-кай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род спу-кан
непълен член спу-ка-ния
пълен член спу-ка-ни-ят
женски род спу-ка-на
членувано спу-ка-на-та
среден род спу-ка-но
членувано спу-ка-но-то
множествено число спу-ка-ни
членувано спу-ка-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род спу-кал
непълен член спу-ка-лия
пълен член спу-ка-ли-ят
женски род спу-ка-ла
членувано спу-ка-ла-та
среден род спу-ка-ло
членувано спу-ка-ло-то
множествено число спу-ка-ли
членувано спу-ка-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род спу-кал
женски род спу-ка-ла
среден род спу-ка-ло
множествено число спу-ка-ли