спукан

Речник на българския език

1. спу̀кан прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • спукън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. спу-кан
непълен член спу-ка-ния
пълен член спу-ка-ни-ят
ж. р. спу-ка-на
членувано спу-ка-на-та
ср. р. спу-ка-но
членувано спу-ка-но-то
мн. ч. спу-ка-ни
членувано спу-ка-ни-те

2. спукан — мин. страд. прич. м. р.

спукан е производна форма на спукам (мин. страд. прич. м. р.).