спукало

Речник на българския език

1. спукало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спукало е производна форма на спукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. спукало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спукало е производна форма на спукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. спукало — мин. деят. св. прич. ср. р.

спукало е производна форма на спукам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. спукало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

спукало е производна форма на спукам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).