спукаха

Речник на българския език

1. спукаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

спукаха е производна форма на спукам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. спукаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

спукаха е производна форма на спукам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).