спукал

Речник на българския език

1. спукал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спукал е производна форма на спукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. спукал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спукал е производна форма на спукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. спукал — мин. деят. св. прич. м. р.

спукал е производна форма на спукам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. спукал — мин. деят. несв. прич. м. р.

спукал е производна форма на спукам (мин. деят. несв. прич. м. р.).