сполучлѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
сполучлива, сполучливо, мн. сполучливи, прил.
1. Който е успешен, резултатен, благополучен. Сполучлива сделка. Сполучливо пътуване. Сполучлив избор.
2. Който е уместен, подходящ, подобаващ, навременен. Сполучлива комбинация. Сполучлив цвят. Сполучлив отговор.нареч. сполучливо.
1. Който е успешен, резултатен, благополучен. Сполучлива сделка. Сполучливо пътуване. Сполучлив избор.
2. Който е уместен, подходящ, подобаващ, навременен. Сполучлива комбинация. Сполучлив цвят. Сполучлив отговор.нареч. сполучливо.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- сполочлив
- спулочлив
- спулучлив
- сполочлиф
- сполучлиф
- спулочлиф
- спулучлиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | спо-луч-лив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | спо-луч-ли-вия | ||
| пълен член | спо-луч-ли-ви-ят | ||
| ж. р. | спо-луч-ли-ва | ||
| членувано | спо-луч-ли-ва-та | ||
| ср. р. | спо-луч-ли-во | ||
| членувано | спо-луч-ли-во-то | ||
| мн. ч. | спо-луч-ли-ви | ||
| членувано | спо-луч-ли-ви-те | ||