удачен

Речник на българския език

уда̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

уда̀чна, уда̀чно, мн. уда̀чни, прил.
1. Който е успешен, благополучен. Удачна сделка. Удачно пътуване.
2. Който е сполучлив, подходящ. Удачен избор.
нареч. уда̀чно.

Грешни изписвания (3)

  • одачен
  • одачин
  • удачин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. уда-чен
непълен член удач-ния
пълен член удач-ни-ят
ж. р. удач-на
членувано удач-на-та
ср. р. удач-но
членувано удач-но-то
мн. ч. удач-ни
членувано удач-ни-те