сплотя

Речник на българския език

сплотя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

сплотиш, мин. св. сплотих, мин. прич. сплотил, св.вж. сплотявам.

Грешни изписвания (4)

  • сплотйа
  • сплотйъ
  • сплутйа
  • сплутйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице спло-тя спло-тим
2 лице спло-тиш спло-ти-те
3 лице спло-ти спло-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице спло-тих спло-тих-ме
2 лице спло-ти спло-тих-те
3 лице спло-ти спло-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице спло-тях спло-тях-ме
2 лице спло-те-ше спло-тях-те
3 лице спло-те-ше спло-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сплотил съм сплотила съм сплотило съм сплотили сме
2 лице сплотил си сплотила си сплотило си сплотили сте
3 лице сплотил е сплотила е сплотило е сплотили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях сплотил бях сплотила бях сплотило бяхме сплотили
2 лице беше сплотил беше сплотила беше сплотило бяхте сплотили
3 лице беше сплотил беше сплотила беше сплотило бяха сплотили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще сплотя ще сплотим
2 лице ще сплотиш ще сплотите
3 лице ще сплоти ще сплотят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм сплотил ще съм сплотила ще съм сплотило ще сме сплотили
2 лице ще си сплотил ще си сплотила ще си сплотило ще сте сплотили
3 лице ще е сплотил ще е сплотила ще е сплотило ще са сплотили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да сплотя щяхме да сплотим
2 лице щеше да сплотиш щяхте да сплотите
3 лице щеше да сплоти щяха да сплотят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм сплотил щях да съм сплотила щях да съм сплотило щяхме да сме сплотили
2 лице щеше да си сплотил щеше да си сплотила щеше да си сплотило щяхте да сте сплотили
3 лице щеше да е сплотил щеше да е сплотила щеше да е сплотило щяха да са сплотили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сплотял съм сплотяла съм сплотяло съм сплотели сме
2 лице сплотял си сплотяла си сплотяло си сплотели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сплотил съм сплотила съм сплотило съм сплотили сме
2 лице сплотил си сплотила си сплотило си сплотили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм сплотил била съм сплотила било съм сплотило били сме сплотили
2 лице бил си сплотил била си сплотила било си сплотило били сте сплотили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да сплотя щяла съм да сплотя щяло съм да сплотя щели сме да сплотим
2 лице щял си да сплотиш щяла си да сплотиш щяло си да сплотиш щели сте да сплотите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм сплотил щяла съм да съм сплотила щяло съм да съм сплотило щели сме да сме сплотили
2 лице щял си да си сплотил щяла си да си сплотила щяло си да си сплотило щели сте да сте сплотили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих сплотил бих сплотила бих сплотило бихме сплотили
2 лице би сплотил би сплотила би сплотило бихте сплотили
3 лице би сплотил би сплотила би сплотило биха сплотили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
спло-ти спло-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род спло-тен
непълен член спло-те-ния
пълен член спло-те-ни-ят
женски род спло-те-на
членувано спло-те-на-та
среден род спло-те-но
членувано спло-те-но-то
множествено число спло-те-ни
членувано спло-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род спло-тил
непълен член спло-ти-лия
пълен член спло-ти-ли-ят
женски род спло-ти-ла
членувано спло-ти-ла-та
среден род спло-ти-ло
членувано спло-ти-ло-то
множествено число спло-ти-ли
членувано спло-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род спло-тял
женски род спло-тя-ла
среден род спло-тя-ло
множествено число спло-те-ли