бил съм сплотил

Речник на българския език

1. бил съм сплотил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм сплотил е производна форма на сплотя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).