сплотил

Речник на българския език

1. сплотил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сплотил е производна форма на сплотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сплотил — мин. деят. св. прич. м. р.

сплотил е производна форма на сплотя (мин. деят. св. прич. м. р.).