сплотил съм

Речник на българския език

1. сплотил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

сплотил съм е производна форма на сплотя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. сплотил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

сплотил съм е производна форма на сплотя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).