светотатство

Речник на българския език

светота̀тство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. светотатства, ср.
1. Остар. Само ед. Крадене на свети предмети, обикн. от черква.
2. Само ед. Оскверняване, поругание, подигравка със свети чувства и предмети; кощунство.
3. Постъпка на оскверняване, кощунство. На всяка крачка се вършат светотатства.

Грешни изписвания (7)

  • светотатству
  • светутатство
  • светутатству
  • свитотатство
  • свитотатству
  • свитутатство
  • свитутатству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. све-то-тат-с-тво
членувано све-то-тат-с-тво-то
мн.ч. све-то-тат-с-тва
членувано све-то-тат-с-тва-та