богохулство

Речник на българския език

богоху̀лство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. богоху̀лства, ср.
1. Само ед. Хулене на Бога.
2. Думи и изрази, постъпки и прояви, с които се осквернява нещо възвишено; кощунство, гавра.

Грешни изписвания (7)

  • богохулству
  • богухулство
  • богухулству
  • бугохулство
  • бугохулству
  • бугухулство
  • бугухулству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бо-го-хул-с-т-во
членувано бо-го-хул-с-т-во-то
мн.ч. бо-го-хул-с-т-ва
членувано бо-го-хул-с-т-ва-та