кощунство

Речник на българския език

кощу̀нство — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. кощу̀нства, ср.
1. Гавра, подигравка с нещо свято.
2. Постъпка, която представлява подигравка с нещо свято. Кощунство над паметника на загиналите през войните.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • коштунство
  • коштунству
  • кощунству
  • куштунство
  • куштунству
  • кущунство
  • кущунству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-щун-с-т-во
членувано ко-щун-с-т-во-то
мн.ч. ко-щун-с-т-ва
членувано ко-щун-с-т-ва-та

Връзки