поругание

Речник на българския език

поруга̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Поругаване.

Грешни изписвания (3)

  • порогание
  • пурогание
  • пуругание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ру-га-ние
членувано по-ру-га-ни-е-то
мн.ч. по-ру-га-ния
членувано по-ру-га-ни-я-та