самопожертвувание

Речник на българския език

самопожертвува̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. самопожертвувания, ср. Самопожертвование.

Грешни изписвания (31)

  • самопожертвование
  • самопожиртвование
  • самопожиртвувание
  • самопужертвование
  • самопужертвувание
  • самопужиртвование
  • самопужиртвувание
  • самупожертвование
  • самупожертвувание
  • самупожиртвование
  • самупожиртвувание
  • самупужертвование
  • самупужертвувание
  • самупужиртвование
  • самупужиртвувание
  • съмопожертвование
  • съмопожертвувание
  • съмопожиртвование
  • съмопожиртвувание
  • съмопужертвование
  • съмопужертвувание
  • съмопужиртвование
  • съмопужиртвувание
  • съмупожертвование
  • съмупожертвувание
  • съмупожиртвование
  • съмупожиртвувание
  • съмупужертвование
  • съмупужертвувание
  • съмупужиртвование
  • съмупужиртвувание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-по-жер-т-ву-ва-ние
членувано са-мо-по-жер-т-ву-ва-ни-е-то
мн.ч. са-мо-по-жер-т-ву-ва-ния
членувано са-мо-по-жер-т-ву-ва-ни-я-та