самопожертвувателност

Речник на българския език

самопожертвувателност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • самопожертвувателнос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-по-жер-т-ву-ва-тел-ност
членувано са-мо-по-жер-т-ву-ва-тел-ност-та
мн.ч. са-мо-по-жер-т-ву-ва-тел-нос-ти
членувано са-мо-по-жер-т-ву-ва-тел-нос-ти-те
звателна форма