1.
саможѐртва
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. саможертви, ж. Жертване на самия себе си. Правя саможертви. Излишни саможертви.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- саможертвъ
- самужертва
- самужертвъ
- съможертва
- съможертвъ
- съмужертва
- съмужертвъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | са-мо-жер-т-ва | |
|---|---|---|
| членувано | са-мо-жер-т-ва-та | |
| мн.ч. | са-мо-жер-т-ви | |
| членувано | са-мо-жер-т-ви-те | |
| звателна форма | — | |
2. саможертва — сег. вр., 3 л., ед. ч.
саможертва е производна форма на саможертвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).
3. саможертва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.
саможертва е производна форма на саможертвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).
4. саможертва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.
саможертва е производна форма на саможертвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).