саможертвеност

Речник на българския език

саможертвеност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • саможертвенос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-жер-т-ве-ност
членувано са-мо-жер-т-ве-ност-та
мн.ч. са-мо-жер-т-ве-нос-ти
членувано са-мо-жер-т-ве-нос-ти-те
звателна форма