сако

Речник на българския език

сако̀ съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. сака, ср. Къса горна дреха, обикн. част от костюм. Вълнено сако. Лятно сако. Мъжко сако. Дамско сако.

Грешни изписвания (1)

  • съко

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-ко
членувано са-ко-то
мн.ч. са-ка
членувано са-ка-та