сетре

Речник на българския език

сетрѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. сетрета, ср. Остар. Късо мъжко палто.

Грешни изписвания (1)

  • ситре

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сет-ре
членувано сет-ре-то
мн.ч. сет-ре-та
членувано сет-ре-та-та