мундир

Речник на българския език

мундѝр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. мундѝри, (два) мундѝра, м. Военна или гражданска униформена дреха, обикновено с нашивки. Офицерски мундир.

Грешни изписвания (1)

  • мондир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мун-дир
непълен член мун-ди-ра
пълен член мун-ди-рът
мн.ч. мун-ди-ри
членувано мун-ди-ри-те
бройна форма мун-ди-ра
звателна форма