куртка

Речник на българския език

ку̀ртка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ку̀ртки, ж. Къса мъжка униформена дреха. Ученическа куртка. Офицерска куртка.

Грешни изписвания (1)

  • курткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кур-т-ка
членувано кур-т-ка-та
мн.ч. кур-т-ки
членувано кур-т-ки-те
звателна форма