разлом

Речник на българския език

разло̀м съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • ръзлом

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-лом
непълен член раз-ло-ма
пълен член раз-ло-мът
мн.ч. раз-ло-ми
членувано раз-ло-ми-те
бройна форма раз-ло-ма
звателна форма