разломи

Речник на българския език

1. разломи — мн. ч.

разломи е производна форма на разлом (мн. ч.).

2. разломи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разломи е производна форма на разломя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. разломи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разломи е производна форма на разломя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. разломи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разломи е производна форма на разломя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. разломи — повелително наклонение, ед. ч.

разломи е производна форма на разломя (повелително наклонение, ед. ч.).