пропаст

Речник на българския език

1. про̀паст съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

пропастта, мн. пропасти, ж.
1. Голяма,почти отвесна яма под скала (обикн. в планина); бездна.
2. Прен. Голямо разминаване, различие. Пропаст дели възгледите им.
3. Пропадане (в 4 знач. ); гибел.

Грешни изписвания (1)

  • пропъст

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-паст
членувано про-паст-та
мн.ч. про-пас-ти
членувано про-пас-ти-те
звателна форма

2. Про̀паст географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Пропъст