ад

Речник на българския език

ад — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

а̀дът, а̀да, мн. а̀дове, (два) а̀да, м.
1. Само ед. Според религиозните представи — мястото, където душата на грешника след смъртта му се подлага на вечни мъки; пъкъл, преизподня.
2. Прен. Място, където пребиваването е мъчително, непоносимо, пълно с ужаси.
3. Прен. Само ед. Крайно мъчително душевно състояние.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • ат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ад
непълен член ада
пълен член адът
мн.ч. адо-ве
членувано адо-ве-те
бройна форма ада
звателна форма —

Връзки