прозвънявам

Речник на българския език

прозвънявам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • прозвънъвам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице проз-въ-ня-вам проз-въ-ня-ва-ме
2 лице проз-въ-ня-ваш проз-въ-ня-ва-те
3 лице проз-въ-ня-ва проз-въ-ня-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице проз-въ-ня-вах проз-въ-ня-вах-ме
2 лице проз-въ-ня-ва проз-въ-ня-вах-те
3 лице проз-въ-ня-ва проз-въ-ня-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице проз-въ-ня-вах проз-въ-ня-вах-ме
2 лице проз-въ-ня-ва-ше проз-въ-ня-вах-те
3 лице проз-въ-ня-ва-ше проз-въ-ня-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прозвънявал съм прозвънявала съм прозвънявало съм прозвънявали сме
2 лице прозвънявал си прозвънявала си прозвънявало си прозвънявали сте
3 лице прозвънявал е прозвънявала е прозвънявало е прозвънявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях прозвънявал бях прозвънявала бях прозвънявало бяхме прозвънявали
2 лице беше прозвънявал беше прозвънявала беше прозвънявало бяхте прозвънявали
3 лице беше прозвънявал беше прозвънявала беше прозвънявало бяха прозвънявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще прозвънявам ще прозвъняваме
2 лице ще прозвъняваш ще прозвънявате
3 лице ще прозвънява ще прозвъняват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм прозвънявал ще съм прозвънявала ще съм прозвънявало ще сме прозвънявали
2 лице ще си прозвънявал ще си прозвънявала ще си прозвънявало ще сте прозвънявали
3 лице ще е прозвънявал ще е прозвънявала ще е прозвънявало ще са прозвънявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да прозвънявам щяхме да прозвъняваме
2 лице щеше да прозвъняваш щяхте да прозвънявате
3 лице щеше да прозвънява щяха да прозвъняват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм прозвънявал щях да съм прозвънявала щях да съм прозвънявало щяхме да сме прозвънявали
2 лице щеше да си прозвънявал щеше да си прозвънявала щеше да си прозвънявало щяхте да сте прозвънявали
3 лице щеше да е прозвънявал щеше да е прозвънявала щеше да е прозвънявало щяха да са прозвънявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прозвънявал съм прозвънявала съм прозвънявало съм прозвънявали сме
2 лице прозвънявал си прозвънявала си прозвънявало си прозвънявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прозвънявал съм прозвънявала съм прозвънявало съм прозвънявали сме
2 лице прозвънявал си прозвънявала си прозвънявало си прозвънявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм прозвънявал била съм прозвънявала било съм прозвънявало били сме прозвънявали
2 лице бил си прозвънявал била си прозвънявала било си прозвънявало били сте прозвънявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да прозвънявам щяла съм да прозвънявам щяло съм да прозвънявам щели сме да прозвъняваме
2 лице щял си да прозвъняваш щяла си да прозвъняваш щяло си да прозвъняваш щели сте да прозвънявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм прозвънявал щяла съм да съм прозвънявала щяло съм да съм прозвънявало щели сме да сме прозвънявали
2 лице щял си да си прозвънявал щяла си да си прозвънявала щяло си да си прозвънявало щели сте да сте прозвънявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих прозвънявал бих прозвънявала бих прозвънявало бихме прозвънявали
2 лице би прозвънявал би прозвънявала би прозвънявало бихте прозвънявали
3 лице би прозвънявал би прозвънявала би прозвънявало биха прозвънявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
проз-въ-ня-вай проз-въ-ня-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род проз-въ-ня-ван
непълен член проз-въ-ня-ва-ния
пълен член проз-въ-ня-ва-ни-ят
женски род проз-въ-ня-ва-на
членувано проз-въ-ня-ва-на-та
среден род проз-въ-ня-ва-но
членувано проз-въ-ня-ва-но-то
множествено число проз-въ-ня-ва-ни
членувано проз-въ-ня-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род проз-въ-ня-вал
непълен член проз-въ-ня-ва-лия
пълен член проз-въ-ня-ва-ли-ят
женски род проз-въ-ня-ва-ла
членувано проз-въ-ня-ва-ла-та
среден род проз-въ-ня-ва-ло
членувано проз-въ-ня-ва-ло-то
множествено число проз-въ-ня-ва-ли
членувано проз-въ-ня-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род проз-въ-ня-вал
женски род проз-въ-ня-ва-ла
среден род проз-въ-ня-ва-ло
множествено число проз-въ-ня-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род проз-въ-ня-ващ
непълен член проз-въ-ня-ва-щия
пълен член проз-въ-ня-ва-щи-ят
женски род проз-въ-ня-ва-ща
членувано проз-въ-ня-ва-ща-та
среден род проз-въ-ня-ва-що
членувано проз-въ-ня-ва-що-то
множествено число проз-въ-ня-ва-щи
членувано проз-въ-ня-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

проз-въ-ня-вай-ки