прозвънявал съм

Речник на българския език

1. прозвънявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прозвънявал съм е производна форма на прозвънявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. прозвънявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прозвънявал съм е производна форма на прозвънявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. прозвънявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прозвънявал съм е производна форма на прозвънявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).