прозвънявало си

Речник на българския език

1. прозвънявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

прозвънявало си е производна форма на прозвънявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. прозвънявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

прозвънявало си е производна форма на прозвънявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. прозвънявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

прозвънявало си е производна форма на прозвънявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).