бил е прозвънявал

Речник на българския език

1. бил е прозвънявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е прозвънявал е производна форма на прозвънявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).