прозвънявал си

Речник на българския език

1. прозвънявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прозвънявал си е производна форма на прозвънявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. прозвънявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прозвънявал си е производна форма на прозвънявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. прозвънявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прозвънявал си е производна форма на прозвънявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).